Ревю Алекс: "Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас

Анотация : 

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.

Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Здравейте, читатели! Предварително се извиняваме за забавянето на поста в блога ни, но ето го и него - дългоочакваното и обещавано ревю на книгата "Двор от рози и бодли" на Сара Дж. Маас. Важно! Искам да предупредя, че който не е чел книгата, чете ревюто на своя отговорност. То не е със спойлери, но не мисля, че имаше вариант да обясня защо мисля по даден начин без да се аргументирам. Няма да издавам конкретни моменти от историята и да се впускам в подробности, но ще упомена няколко, колкото да обясня. Не мисля, че ще е проблем, ако някой, който не я е чел, го прочете, но, ако предпочитате да сте в неведение докато четете, по-добре се върнете след като сте я завършили. Мисля, че просто книжката си заслужава вниманието и нямаше как да не се потопя малко повече в описанията. Така че се извинявам и за дългото ревю, но се надявам да ви хареса. Приятно четене!

За изданието :

Книгата е на издателство ЕГМОНТ. Запазена е оригиналната корица. Цената й е 16,90 лв. Отзад пише години 16+. 

За сюжета :

Преди около петстотин години хората и елфите са започнали война. Тъй като е имало огромен брой жертви, са подписали мирен договор.

Историята проследява животът на деветнайсетгодишната Фейрa, която се е нагърбила с тежката задача да изхранва семейството си - баща си и двете си по-големи сестри. Преди години губят богатството си и оттогава живеят в нищета. Един зимен ден тя отново е в гората, близо до елфическите земи, дебнейки някоя беззащитна животинка, която да осигури още няколко дена живот на нея и семейството й. Тогава тя съзрява един прекалено едър вълк и разбира, че той е елф. Принудена, а и донякъде от силна злоба, Фейра убива вълка. След известно време в къщата, където живее нахлува друг елф - Тамлин, който й казва, че е нарушила Договора, убивайки един от неговия народ. Според Договора, тя трябва да умре или да отиде да живее с Тамлин на територията на елфическите земи, без право да се връща при семейството си. Тя тръгва и заживява под един покрив с него. Оттам нататък ви оставям да разберете сами, защото каквото и да кажа ще е спойлер. 

Моето мнение : 

Първо искам да започна с това, че тази книга определено стана една от любимите ми след като я прочетох. Срам ме е, че я започнах толкова късно, а и че я четях много време, но определено беше точният ми момент за тази невероятна история. 

Знам, че има много фенове на поредицата, а и разбирам защо, но аз искам и да се обоснова в отговора си. Първо, стилът на писане на авторката. УНИКАЛЕН! Сара Дж. Маас вдигна летвата страшно високо с тази книга според мен. Определено се вижда подобрението й в писането спрямо другата й поредица. Тук в тази книга е успяла да съчетае безобразно добре всяка една част от нея. Невероятни изказвания от страна на героите, великолепни сравнения, метафори и епитети. В сравнение със "Стъкленият трон", където писането й не беше нищо особено, но все пак прекрасно, тук авторката вече има много отличим и невероятен стил на изразяване. 

Цялата история до колкото знам е нещо като преразказ или интерпретация на "Красавицата и звяра". За мен "Красавицата и звяра" не е само едно хубаво филмче на Дисни, а история с дълбок и завладяващ сюжет. Цялата тази композиция е идеална за мен и затова то ми е любимо. Да чета нещо със същата идея ми се стори повече от добра и нямах търпение. Имах високи очаквания, бяха дори и надминати. Има три момента, на които искам да обърна внимание. 

Първият е, когато Тамлин дойде да отведе Фейра. С течение на обстоятелствата тя тръгна с него, но нещото което ми се стори по-скоро неестествено беше, когато авторката описваше мислите на героинята. Не знам колко от вас са обърнали внимание, но на мен ми направи впечатление фактът, че го нямаше този голям шок от страна на Фейра. Поставяйки се на нейно място аз бих премисляла и осъзнавала какво се случва много по-дълго време. Докато тя го прие прекалено бързо според мен. Мислите й бяха така обърнати, сякаш винаги е знаела, че някой ще дойде и ще я отдели от семейството й. Самата част ми се разви много бързо на мен, но все пак ми хареса.

Вторият е, когато се разкри цялата история за проклятието, болестта, миналото в света на хора и елфи, самата причина за обстоятелствата. Мога да кажа, че за мен това беше една от най-емоционалните части в цялата книга и ме накара да мисля как да помогна на героите, въпреки че знаех, че те са се опитвали и е сигурно, че няма как да променят стореното. Искрено исках да им се притека на помощ и мисля, че това е доказателство колко силно ми въздейства книгата. 

И третият и последен момент, на който искам да наблегна е краят. БАМ!  Така ми дойде краят на първа книга. Определено не го очаквах това, което се случи и не мисля, че има някой, който да не е останал с отворена уста след онази сцена. Беше просто перфектно измислено и изпипано! Сара, евала! Страхотно се получи, мисля, че това е една от книгите с най-хубав край. Не искам да се впускам в подробности, за да не разваля удоволствието на хората, които не са я чели, но ако още има такива - веднага я почвайте!   

За мен всеки един герой беше перфектно изграден. Симпатизирам на всички и не мисля, че има някой, който да ме дразни чак толкова. Ще започна с образа на главната ни героиня, а именно Фейра.

Фейра е една борбена и изключително силна личност. Удивителното при нея е, че тя не придобива "магически" от нищото тези качества, а ги виждаме и още в началото на самата история. А това ми хареса най-много! Там ставаме свидетели на много моменти, в които тя буквално поема цялата работа и отговорност на семейството на своите плещи. Въпреки всичките прищявки и упреци на сестрите си, тя никога не се отказа от тях, а продължи да им угажда и да мисли за тях преди за самата себе си. Харесах героинята от страница първа и не промених мнението си до последнта. 

Тамлин е един от образите, който е страшно оспорван. Едни го харесват, други не. Главно, защото е част от този любовен триъгълник, който се оформя около него, Фейра и Рисанд във втората книга, доколкото ми е известно. Аз лично за сега обожавам Тамлин. Този образ ми донесе толкова много невероятни емоции. През повечето време се молех да съм на мястото на Фейра, за да може да постъпва така и с мен. Единственото, което не разбрах в държанието му беше частта накрая на книгата, когато не искаше да говори и да изразява емоциите си. Просто не го разбрах. Не може цяла книга да си толкова емоционален, а накрая да стоиш и да не показваш грам емоция. Беше ми толкова болно за Фейра на моменти, че дори си поплаках. 

Рисанд е един невероятен образ, който ми напомня на много други такива, но естествено има и нещо уникално в него. Най-странното беше, че е главен герой, а се срещаме с него към края на книгата. Още по-странното беше, че успя да ме накара да се влюбя в него за толкова кратко време. Той е от типа герои, които се правят на лоши или поне такава предства ни изграждат авторите в нашите мисли, но след това виждаме тази доброта и всички се влюбваме в героя. Е, аз се влюбих доста по-рано в него, наистина е перфектно изграден образ. Единственият ми проблем е този любовен триъгълник, за който споменах малко по-рано. Направо се разкъсвам като си помисля, че Тамлин и Фейра може да не са заедно, но от друга страна харесвам и Рис с Фейра. Нямам търпение да разбера кой избира тя в крайна сметка, затова вече съм почнала втората книга. 

За Люсиен съм много объркана, защото в началото очаквах да е един от главните герои и да има тази интрига около него, присъща точно на главните герои, но нея я нямаше. Очаквах да го заобичам или намразя, но не стана нищо такова. Нито го боготворя, нито го ненавиждам. Все пак имаше моменти, на които ме дразнеше, а и такива, в които много ме радваше. Като цяло ми хареса и ми беше приятно да чета за него. 

Един не толкова главен, но за мен изключително важен - образът на Неста, една от сестрите на Фейра. В началото знаех, че няма как да харесам семейството на главната героиня, но не влагах и толкова емоция, защото знаех, че всяка история има тези гадни герои. В момента, в който обаче се оказа, че Неста е добра и се опитва да помогне на сестра си, ми се преобърна всичко и отношението ми към нея се обърна на 360 градуса. Действията й придобиха смисъл и всяко беше на място и оправдано. Оказа се, че Неста не е тази, за която я мислехме, а това определено ме накара да заобичам образа й. 

Обичам те - прошепна той и ме целуна по челото. - С всички твои бодли.

Това беше моето ревю на тази невероятна книга. Още веднъж се извинявам за километричните описания и обяснения, но мисля, че книгата си го заслужава! Надявам се да ви е харесало и да сте се забавлявали, докато четете!