Ревю Викс: "Сапфиреносиньо'' - Керстин Гир

Анотация:

Кое е по-трудно – да спасиш света

или да танцуваш менует през XVIII век?

Шестнайсетгодишната Гуендолин Шепърд се опитва да съвмести ролята си на Рубин – последния член на Кръга на дванайсетте – с живота си на нормална тийнейджърка. Нещата допълнително се усложняват от чувствата й към чаровния Гидиън де Вилърс – Диамантът, единственият, притежаващ гена за пътуване в миналото, освен нея самата. Красавецът определено излъчва смесени сигнали – ту я целува страстно, ту не й обръща внимание и се държи студено. И като за капак на всичко – поведението на мистериозните членове на ложата, за които се предполага, че трябва да я пазят, е меко казано подозрително...

 

Здравейте, читатели!

Днес ще ви говоря за "Сапфиреносиньо" от авторката Керстин Гир.

Надявам се ревюто да ви хареса.

 

Предупреждение: Ще има спойлери!!! 

 

Малко за изданието:

 Издателството за България отново е Ибис. Коричната цена на книгата е 12,90 лв. Има две оригинални корици - английска и немска. Нашето издателство решава, че ще запази английската отново с малки промени, но те са почти незабележими. Искрено благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

 

Сюжета:





 Само за няколко дни животът на Гуен се промени напълно. Узна, че е наследила гена за пътуване във времето и дори успя да се влюби в Гидиън, другият пътуващ във времето. Книгата започва от края на първата, която завърши с целувката между двамата герои. Въпросите на Гуен се увеличават, а старите така и не намират отговор. Поведението на членовете на ложата става още по-мистериозно и меко казано подозрително.

 Пълно с мистерия, любов и немалко екшън, приключението на Гуен в света на пътуването във времето продължава.

 

Моето мнение:

Страхотно продължение на поредицата! Буквално "изядох" книгата за 2 дни и не останах разочарована.Приятелката ми, Нели, бе напълно права, когато ми казваше, че ще искам не само да сритам Гидиън, но и да го запратя някъде, от където няма да може да се върне. Моментите, в които исках да го ударя бяха много повече от тези, в които припадах по него. Никак не обичам противоречивите хора, нищо, че аз съм една от тях. Практиката му- днес страстна целувка, утре пълен игнор, никак не ми се нравеше. Но въпреки всичко мисля, че ролята му беше добре подбрана. Гуен разбира се, си остава много добра героиня, която харесвам изключително много. Смятам, че с Ксемериус, (сладкия малък гаргойл с невероятно чувство за хумор), са страхотен екип! Той винаги е готов да помогне на Гуен и естествено да пусне по някоя шеговита реплика. Тук идва и нов герой! Братът на Гидиън- Рафаел. Като изключим, че двамата си приличат и са еднакво уникални, героят на Рафаел беше доста недоразвит. Да не забравя и Лесли, която си падна по него, но до последно го отричаше. Нейните изследователски умения бяха от голяма полза тук, поне според мен. Разбира се, най-важното в книгата беше срещата между Гуен и дядо ѝ, Лукас. За мен лично бе доста емоционално. Двамата малко по малко започнаха да разплитат мистерията около Люси и Пол и граф Сен Жермен. Пияната Гуен доста ми хареса, но ще ви оставя сами да разберете за какво говоря!  Епилога беше доста интригуващ и много ме беше яд, че нямах третата книга в ръцете си. Смятам, че книгата си заслужаваше напълно и едва ли ще съжалявате, ако я прочетете!

 

 





 

Разбира се, да не пропусна и филмовата адаптация. Отново имаше неща, които бяха пропуснати или изобщо ги нямаше, но въпреки това ми хареса. Съветвам ви да не гледате филма преди да прочетете книгата, защото ще се объркате много!

 

 

Това беше всичко от мен! Надявам се ревюто да ви е харесало. Чувствайте се свободни да оставите мнението си долу в коментарите!